Винаги носете в ума си, че имате повече знание и може да помогнете комуто и да е.

Една неприятна мисъл мъчно се носи, едно тъжно чувство ти мислиш, че е дошло не навреме. То е дошло точно навреме. Всичко онова, с което се пробужда нашето съзнание, е приятно. Всичко онова, с което не се пробужда нашето съзнание, е неприятно. Нещата идат навреме. Туй е за наша полза. Така е, ако разбираме, пък ако не разбираме, ще роптаем. Ако роптаем, нищо няма да достигнем. Може някой професор да преподава един отвлечен предмет. Не че този предмет не е полезен – ако ти разбираш тази отвлечена материя, ти може да се ползуваш. Запример, ако имаш дарбата да знаеш десетина езици, мислите ли, че ще изгубиш нещо? Ако знаеш бързо да смяташ, мислиш ли, че ще ти бъде безполезно? Мислиш ли, че ако знаеш хубаво да пееш, ще бъде безполезно? Ако имаш сила да дигаш 400–500 килограма, мислиш ли, че силата не е на място? Ние всички страдаме от безсилие, искаме удобства. Казваме: „Да имаме една машина.“ Вместо машина, стани силен. Ние употребяваме машината, а ние ставаме слаби. Като прогресираме механически, трябва да прогресираме и духовно. Едновременно с прогреса в материалния свят и в сила трябва да прогресираме. Сега стари сестри от вас казват, че едно време сте вдигали повече, пък сега не можете. Гледам някои сестри, които не са по-стари от мене, казват: „Остаряхме.“ Казвам: Аз още не съм остарял. Аз се мъча да остарея, че не съм остарял, вие сте остарели. Голяма тежест си давате. Чакайте аз да остарея, че вие подир мене. Няма какво да остарявате. Винаги носете в ума си, че имате повече знание и може да помогнете комуто и да е.

Обичайте – ценете!,
ООК - София, 14.2.1940г.