Ако може да обичам Бога, всички може да обичаме. Ако Бога не можем да обичаме, никого не можем да обичаме.

Ти в света може да обичаш само Едного. Щом обичаш Едногото, можеш да обичаш всичките. Щом не обичаш Едного, не можеш и да обичаш всичките. Някой ме пита: „Как можем да обичаме всички?“ Ти трябва да обичаш само Едного. Ако ти обичаш, по общия закон за другите няма да мислиш. Затуй тази идея се проповядва. Бог в света е. Ако може да обичам Бога, всички може да обичаме. Ако Бога не можем да обичаме, никого не можем да обичаме. Така седи въпросът. Онзи, когото обичате, кой е той? Той е Бог, Който се проявява в хората. Той е Бог, Който се явява в човешкото съзнание. Когато Бог изчезне от съзнанието, веднага ти виждаш грозотия. Дотогава, докато ти виждаш Бога в един човек, ти може да го обичаш. Щом Бог изчезне, ти не може да го обичаш. Тогава има отношение. Та казвам: Истинското отношение в света е: трябва да обичате Едного. Вие мислите, че всеки обича някого. Ако аз направя от вас хиляди картини, да кажем фотографирам, веднъж изкарам няколко милиона екземпляра, питам: каква разлика има, ако всеки се влюби в един екземпляр? Всеки, който се е влюбил във вас, казва: „Аз се влюбих в този образ.“ И всеки мисли, че неговия образ е верен. Казвам: В какво е различието на тия образи? Та казвам: Ние, хората на Земята, представяме отпечатък на онзи първичен човек, който се е изразил в безбройни много образи навсякъде. Сега на тази идея вие казвате: „Умът ми не може да я схване. Не ми ляга на сърцето.“ Щом ти ляга на сърцето, какъвто и да е, той те обича. Щом един те обича, Бог е там. Щом някого ти обичаш, Бог е там. Ако не обичаш, ще се яви омразата, ще се яви друго едно състояние, ще се яви мрак, недоволство, грубост. Идват други лоши качества в човека. Запример, хората искат да станат богати. Защо? Любовта е причината. Ти мислиш онзи, когото обичаш, той ще има нужда от тебе. Там е нашето заблуждение. Момата иска да стане красива, за да привлече момъка. Тя като излязла от Бога, всичките души, които са излезли, са толкова красиви, че Господ трябва да ги забулва, да не би да увлекат света. Ако дойде една красива мома, ще произведе цяла една паника. Една красива мома най-малко ще развали хиляда семейства. Един красив момък, и той ще развали хиляда семейства. Ще забравят жените си и мъжете си. Понеже тия души не са готови, Господ прави хората грозни. Красивите души Бог ги е направил грозни, за да не повреждат другите. Казва: „Грозен е, но е добър.“ Грозен е, но значи доброто се показва. Онази, която е красива, каква е?

Математическо отношение и геометрическо положение,
НБ - София, 5.5.1940г.