Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта.

Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта.

Великото благо,
УС - София, 24.3.1940г.