Тази идея дръжте: Материалният живот е необходим, но не го поставяйте господар. Духовният живот е необходим, но не го поставяйте господар. Умственият живот е необходим, но не го поставяйте господар. И той слуга да служи.

Колко бихте желали да бъдете високи? Някой брат или някоя сестра, колко високи искате да бъдете? Каква височина трябва да ви се тури? Защото някои хора са по-високи. Кои са причините? Някои са по-широки. Растенията, които са сяти наблизо имат желание да растат наблизо, имат желание да растат високо, да достигнат слънцето. Ако сееш едно дърво единично, става пълничко, като буренце, нависоко не отива. Някои дето сте пълнички не сте били притеснени, единично сте сяти, затова сте дебели. Тези, които сте високи, в гората сте били, в стеснено положение, идеалисти сте станали, нагоре. Има сливи, които се състезават с боровете. Тя тънка върви нагоре като бор. Може да видите има такива в нашата гора. Не е по естеството ѝ, сливата станала два–три пъти по-висока. Тя се състезава с бора да излезе да намери слънцето. Онези от вас дето сте високи, се състезание има. Има два вида състезания: едното на височина, другото на широчина. Онзи, който бил сам, ударил го нашироко. Щом човек удари нашироко, няма около него препятствия. Щом говори за идея, идеята е нагоре. Природата регулира. Най-дебелите растения растат на низките места, колкото се качват по планините, започват да се смаляват. При най-духовната атмосфера растат хвойните. Значи от 2000 метра нагоре боровете не растат. Има известни места дето и клекове не растат. В най-високите места растат дребните тревици, те са свободни. Казват: „Не ни даваха простор, не може да растем.“ Сега горе по планините са свободни, дишат чист въздух. Сега вие дребните хора искате да живеете щастливо. Там са тези големите дъбове. По планините горе там ще бъдете свободни. Затуй човек, комуто в материално отношение не му върви, духовния път да хване, трябва да приема формата на една тревица, малко да се заинтересува. Ако си горе и имаш желанието на дъба, ти ще бъдеш нещастен. Някои от вас искате да бъдете духовни и да бъдете като дъба, то е немислимо. Дъбът е банкерин. Някой път вие протестирате против материалистите. Благодарение на тия материалисти, те образуваха греди за зданията. Какво ще направят духовните хора, които мязат на тревичките? Каква къща ще създадат? Ако синца сте духовни, какво ще се съгради от вас? Бог е турил в съгласие, духовните енергии се изявяват в низините, а пък материалистите се изявяват във висините. Тревите растат за дъбовете долу. Дъбовете растат за тревите. Един дъб живее за тревите горе. Той е идеал. Една трева горе живее за дъба. Отношение има между тях. Та казвам: Един духовен човек, ако няма един приятел материалист долу, той е съвсем загазил. В ниските места трябва да имаш един богат приятел. Колко духовни искате да бъдете или искате да бъдете умни? Колко умни трябва да бъдете, с градуси или на степени? Казвате: „Той е много добър човек, той е много умен човек“. Трябва да отдавате цената на материалния живот, духовният е необходим, умственият живот е необходим, причиният, Божественият и те са необходими. Тази идея дръжте: Материалният живот е необходим, но не го поставяйте господар. Духовният живот е необходим, но не го поставяйте господар. Умственият живот е необходим, но не го поставяйте господар. И той слуга да служи. Вие искате да направите умствения живот господар. Той нека стане слуга. Ако не е добър слуга, господар не може да стане. Та ще ви дам едно правило, от което да се ползувате. Изпитайте се. Ако имате желание да слугувате имате бъдеще. Ако имате желание да служите имате бъдеще. Всичкото е в слугуването, в работата, която човек има желание да работи. Ако нямате желание да учите нямате бъдеще. Ако нямате желание да работите, нямате бъдеще. Ако нямате желание да служите нямате бъдеще. Туй е една необходимост. Не превръщайте служенето на труд или мъчение. Те са извънредни положения. Да допуснем, че вас ви дадат хубаво перо. Докато туй перо работи и пише, вие ще го държите като писано яйце; щом дращи и не пише не ви е интересно. Имате една дреха, докато ви служи и запазва топлината вас ви е приятна; щом тази дреха не запазва топлината вие не сте доволни. Даже една храна, щом я приемете и не ви служи не сте доволни от нея. Храната, която ви дава своята енергия искате да ви служи. Сега вие искате да бъдете любими в света, без да служите. Не може. Всички искате да бъдете господари. Но то е за далечното бъдеще, след няколко милиона века. Другояче аз нямам нищо против да играете ролята на господар на сцената. Играете роля на един цар, за няколко часа заповядвате на сто, двеста милиона хора. След три часа снемеш мантията, облечеш обикновената дреха. Имате във вас състояния, които не се менят, които са постоянни. Най-постоянно е да учи човек, да работи да бъде добър. Добрината то е учение.

Сто двадесет и три,
МОК - София, 23.1.1942г.