Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога.

Един ден една млада сестра, на която никога не бях правил бележка, дойде при мене и ми казва, че направила една погрешка, заради която не искала вече да живее. Казах ѝ: „Да си вървиш тогава!“ – „Как така?“ – „Да си вървиш.“ Казвам ѝ: „Ако Бог те е пратил на Земята и те е оградил със Своята любов и ти е дал един отличен ум, да работиш и да пишеш, дал ти е сърце, да обичаш, а ти се отказваш от живота и не искаш да живееш, какво можеш да постигнеш с това? Ти мислиш само за себе си.“ Казвам и на вас: Не правете същата погрешка и вие. Често и вие седите и казвате: „Не ми се живее.“ Тепърва трябва да живеете. Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката? Ако той е направил всичко за вас и вие му казвате, че не вярвате в неговата любов, значи има нещо лицемерно в него. Какво ще почувствувате в дадения случай? Вие ще почувствувате една скръб. Не е ли също отношението ви към Бога, към Онзи, Който ви е направил толкова добрини? Вие казвате: „Не вярвам в Господа. Всеки ден Ти си играеш с мене. Изпратил си ме на Земята само да страдам.“ Изпитанията ни, страданията произтичат от хората, не от Бога. Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има пред вид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания. Всяко изпитание, всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитания. Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро. Ти си сиромах – защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро.

Словото бе Бог,
НБ - София, 18.2.1940г.