Това изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот.

Целият учен свят в Америка, в Англия и другаде казва: „Какво трябва да правим?“ Всички се запитват, но никой не е дал едно лекарство. Има една панацея, за да се излекуват тези страдания. Нямаме нито един учен, който да е дал лек на тия рани, които разяждат обществото и не само домовете, ами и самите нас. Богат си, учен си, неспокоен си, изгубил си смисъла на живота. Сега Христос отговаря право: „Не знаят те що искат“. Ние, сегашните хора, всичко искаме, но същественото не искаме. Всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен, все материални блага искаме. Идете в обществото и кажете някому да се свърже с Бога, колко хора биха пожелали това? Ще ви отговорят: „Не, не, пари, пари!“ Но парите, това са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е сложил на земята, това злато е складирано, преди милиони години тук е складирано жито, царевица, храни има преизобилно, всичко е промислено. Но това изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот. Често енергията, която трябва да дойде за нашето сърце, не иде навреме. Някой път станете рано, но не сте разположен и нямате оная енергия. Както гладният, как ще познае, че е намерил храна – когато се наяде. Ще кажете: „Е, как ще позная кога съм намерил истината?“ Казвам: как ще познае гладният – след като се наситил. И жадният знае, че се е напил, след като уталожи жаждата си. И онзи, който намери истината, по същия закон и той ще я разбере.

Какво трябва да искаме?,
НБ - София, 5.2.1922г.