Докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си.

Христос се обръща към своите ученици, към тия двамата, и казва: „Можете ли да пиете тази чаша, която аз пия?“ И те му отговарят: „Можем“. Но в практическия живот се указва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива. Виждал съм често малки деца да не могат да пият горчиви капки. „Пий, мама, за твоето здраве“, казва майка им. „Не може, мамо, горчива е тази чаша.“ И аз бих желал да няма горчиви чаши в света. И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма да ги има. Не че Бог иска да ги дава: страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях. Той казва: „Не благоволява душата ми в смъртта на грешника“. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота си. Как ще примирите: една овца, когато я колят, казва: „Защо Господ ме създаде? Защо да ме колят?“ Каква философия има тук? Кажете на тази овца: „Една необходимост е при сегашното развитие на хората, трябва. Господ това не иска, но хората го искат“. Тъй да разбираме хубаво. Когато този нож минава през врата на животното, ние не го мислим, ни най-малко ние не мислим за това. Но когато този нож дойде до нашия врат, ние казваме: „Защо?“ Е, да, „защо“. – Защото сме скъсали първата връзка – между Бога и нашата душа. Това е причината. Възстановете вие тази връзка в душата си между Бога и вас и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят. Първо ще почнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще кажете „Как?“ Ако на вашето тяло имате рана, превържете я и самото тяло ще почне да я лекува, защото то съдържа тая сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане нито помен от нея. Значи тялото съдържа сили вътре за лекуване, и когато тялото изгуби тази сила, никакъв лекар не може да ви помогне. И за душата ни същият закон е: докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си. Раните ще дойдат в света при сегашния живот, на всяка стъпка може да ви дойдат рани. На всяка стъпка, на пътя когато вървите, в някой трамвай ако се возите, навсякъде може да претърпите някаква малка авария. И сегашните страдания съществуват поради тази необходимост, в каквото и положение да сте. И целият свят минава през една пертурбация.

Какво трябва да искаме?,
НБ - София, 5.2.1922г.