Всичко в природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език.

Как се образували планините в природата? Много човешки култури са заровени под тия планини. Едно време земята е била рай, но, със своя лош живот, хората са я направили развалина. Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята? Нека си събуете обувките и с боси крака да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота. Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им. В образа на природата има нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Това е образът па Бога, Който се изразява в природата. Някога природата ни се вижда по-хубава: небето и слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли. Друг път природата е мрачна и сериозна. – Стават ли тия промени в природата? – Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен. Всичко в природата е живо. Тя ни говори, но ние не разбираме нейния език. Спреш се при едно дърво, то ти казва: Ти защо взе кравата на онази вдовица? Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори. – Ами кой знае да говори? – Той не е идеален. – Ами кой от вас е идеален? Знаете ли, какво значи да имате Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша любов, онази висша интелигентност? Знаете ли, как се чувствувам, че съм във връзка с вас, и вие във връзка с мене? Сега, като ме слушате, вие казвате: Покажи ни начин, как да подобрим живота си, как да добием хляба. – Тук не е въпрос за хляба. Хлябът ви е осигурен; въздухът е осигурен; водата е осигурена; къщите ви са осигурени; всичко ни е осигурено.

Чий е този образъ? / Чий е този образ,
НБ - София, 15.4.1923г.