Всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Пристигнал в село един пътник, дето имало трима свещеника и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник. Той му казал: Нямам място за тебе. Отишъл той в къщата на втория свещеник. И там същия отговор. Похлопал на третия свещеник. – Нямаме излишно място. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-после, той отишъл при един беден селянин и му разказал, как никъде не го приели. Заповядай у дома на гости. Такива са учителите и поповете! Де е Христовият образ? – У бедния българин. Той казва: Ела, приятелю, ти си мой брат. Аз не познавам това учение, но зная, как да посрещам странници и да ги угостя. Питам сега: Каква е нашата задача? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Нали трябва да внасяме мир в света?