Не казвам, че трябва да излезете от църквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. За другите пък, които са на два, три, четири, пет, седем, осем месеца, т. е. които още не са се родили: те да си стоят в църквата.

Вие страдате. Но какво нещо са страданията? Те са признак, който показва, че вие сте се отклонили от правия път. Като премахнем препятствията, страданията ще изчезнат. Новият живот трябва съвършено да скъса връзките със стария. За някои трябва съвършено да се скъсат. Аз обуславям този закон тъй: когато майката е заченала детето си и то скъса връзките на първия месец още, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на втория месец, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на третия, четвъртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва да му се отреже пъпа. Аз, със своя нож, искам да прекъсна тази нишка. Това не е ли право? Ако не скъсам нишката, и за майката, и за детето е лошо. Ако кажа жените да помятат, то е друг въпрос. Следователно ние разумно искаме да скъсаме тази стара нишка. И сега казват: Христос тъй проповядва, иначе проповядва. Какво проповядва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Йерусалим, нито в Самария.“ Туй аз го тълкувам така: Йерусалим – това са всичките съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата; а само в Дух и Истина ще се молят навсякъде. Всеки човек ще бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от църквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. За другите пък, които са на два, три, четири, пет, седем, осем месеца, т. е. които още не са се родили: те да си стоят в църквата.

Новият живот,
СБ - В.Търново, 19.8.1922г.