Сега ако дойда да изпъдя свещениците и да туря моите хора, моите съмишленици, да венчават и да кръщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вършат своето в църквата си: тя е техен дом и те носят всичката отговорност. Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме да изпълним своя дълг към човечеството, към младото поколение. Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си – уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата Любов трябва да бъде разумна. Казват някой път, че майките от любов удушват децата си. Русите пък със своя патриотизъм погубиха народа си. Разумен трябва да бъде човек. Разумният човек не трябва да бъде алчен. Силата на разумния човек седи в самия него. Щастието ни е скрито в туй, което носим в себе си, а не отвън. Някой ще каже: „С туй знание, което имам, навсякъде в света мога да отида.“ И аз мога да кажа: с туй знание, което имам, навсякъде мога да отида – и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо? Разбирам живота, разбирам Природата. Сега съм дошъл в България. Много пъти съм казвал: аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат българите, казвам, другаде ще отида. Ако българите мислят, че аз нося зло на България, че искам да я разруша, казвам: ако мислите тъй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз съм готов да напусна дома ви и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присъствие ви носи благословение: да ви направя свободни, да не пострадате като народ – не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опитност имам, но трябва време, имайте търпение, във вестниците не пишете, чакайте, опитайте. „На лъжата краката са къси“, казва българската пословица. Един ден историята ще се произнесе. Какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е Божествено, то ще успее. Това дело, което ние поддържаме, ако е вярно, Земята с главата надолу да се обърне, то ще успее. То е дело на Любовта.