Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.

Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.

Не може да се укрие,
НБ - София, 15.9.1918г.