Със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно.

Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още. Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина.

Не може да се укрие,
НБ - София, 15.9.1918г.