Съмнението е на място, но трябва да знаете как да употребите съмнението.

Сега вие се пазете от съмнението, понеже съмнението е един процес, който унищожава нещата. Съмнението е на място, но трябва да знаете как да употребите съмнението. Къде трябва да се употреби съмнението? – При лъжата. Къде трябва да се употреби вярата? – При истината, при любовта, при мъдростта, при знанието. Съмнението при лъжата, при неправдата трябва да се употреби съмнението. Навсякъде дето има отрицателно, може да се съмняваш. Но в любовта да се съмняваш не е на място. В любовта се иска вяра. Съмнението не разрешава въпроса. Съмнението разрешава въпроса за лъжата. Казваш: „Тук има лъжа.“ Какво има да се съмняваш в любовта. Дава ти някой пари, ти има какво да се съмняваш. Може да се съмняваш дали тези пари не са фалшиви. Ако тия пари са същински, ти трябва да вярваш. Трябва да вярваш, че този човек е добър. А щом се съмняваш, тогава този човек не е добър. Законът трябва да бъде ясен, определен. Във вашето положение да знаете как да се съмнявате и кога да вярвате. Аз не изключвам съмнението. Съмнението е един закон. Имаш право да се съмняваш. То е една предпазителна мярка. Сега какво разбрахте? Какво разбрахте от захарта? Разбрахте, че е сладка. Питам, какво разбрахте от истината? – Разбрахме да придобием свободата. Какво разбрахте от лъжата? – Опарихме се. Че това е положително. Какво разбрахте от истината? Че ти какво си разбрал от истината? – Разбрах, намерих се свободен. Какво разбрахте от мъдростта? – Намерихме знанието. Какво разбрахте от любовта? – Намерих живота. Казва: „Празна работа е.“ Не е празна работа. Като намерих любовта, живот имам. То е придобивка. Животът е придобивка от любовта. Някой казва: „Като си любил, какво си придобил?“ Ако не си придобил живота, ти си се лъгал. Щом си обичал, ти си придобил живота. Любовта е положителна сила, не може да има съмнение там. Щом нищо не си придобил, то е друг въпрос. В любовта няма отрицателно нещо. Отрицателни качества няма в любовта.

Самовъзпитание,
МОК - София, 20.3.1936г.