Обезсърчението, подозрението, всички тия отрицателни неща са набраната енергия, на която ти не знаеш пътя.

При болестта на човека липсва нещо или имаш повече, отколкото ти трябва. Аз имах в България само един пример. Шангов ми разправяше, казва: „Това е вярно, в нашия род става натрупване в главата на кръв. Че всякога, за да се лекуваме – всеки две години ни хваща лудостта и ще направим някаква пакост – за да не става тази пакост, трябва да си пуснем кръв“. Значи, изобилието на кръв причинява страдание. Пускат кръв, за да не направят някоя лудория. Казва: „Аз две години не бях си пускал кръв. Издавах вестник и написах такава статия, обидил съм някого. Една вечер ме посрещат на улицата, двама–трима души, с бастуните ме набиха и ми пукнаха главата. Като вървях към дома, усещах, кръвта ми тече, но аз се усещах радостен, весел. Пращаха ми съчувствени телеграми за станалото, съжаляват ме, но аз се радвам, че ми пуснаха кръв. Друг път плащах да ми пуснат кръв, сега ми пуснаха кръв даром“. Та по този начин могат да се обяснят всички случайности, които стават. Неразположени сте, бръкнал някой, взел ти парите. Ти бутнеш, няма парите, неразположен си. Става трансформиране. Като започнеш да мислиш, най-първо гневен си, уплашиш се, вече гневът изчезва. Започнеш да разсъждаваш. Винаги човек трябва да се застави да мисли. Гневът е състояние на натрупване на известна енергия. Гневът не е нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, на която ти не знаеш да покажеш пътя да си върви. Гневът не е нищо друго освен тая енергия. Този гняв ще пробие една дупка, през която енергията да мине. Ако разбираш закона, ще бутнеш на това място едно бутонче, ще дадеш път да си върви събраната енергия нанякъде. Обезсърчението показва същото нещо. Обезсърчението, подозрението, всички тия отрицателни неща са набраната енергия, на която ти не знаеш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи, ти ще и посочиш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи енергията, ти ще бъдеш добродетелен. За да бъдеш добродетелен, значи на всяка сила да знаеш да и дадеш път. Всяка сила, на която ти не знаеш да и дадеш път, тя е външна. То е само едно обяснение. Дадеш път, щом се намериш натясно. Щом знаеш да дадеш път на всяка сила, то вече е добродетел. Що е знанието? Да знаеш пътя, по който силата да върви, да знаеш онзи естествен път, по който енергиите вървят, а не неестествения път.

Разнообразието,
МОК - София, 20.12.1935г.