Ако в нашия разумен живот влязат тези, до сега съществуващи теории и хипотези, той ще бъде стар живот – живот на разрушени форми. Например, аз често съм засягал въпроса за частната собственост, но интересно е, как са го разбрали някои от моите ученици. Например, един от моите ученици отива в дома на някой брат, който има един чувал с орехи, и започва сам да си взима постоянно от тях. Яде си свободно от тях и казва: Няма вече частна собственост! Ако няма частна собственост и ако ядеш от този чувал, то и всички други трябва да ядат от него. Та това именно е частна собственост! Този ученик, като изключва частната собственост за другите, сам влиза в частната собственост. Той, като обсебва чувала, признава частната собственост за себе си, а за другите не я признава. Да не признавам частната собственост, аз разбирам, като имам нещо за себе си, да дам и на другите да ядат от него. Идея трябва да има човек при отхвърляне на частната собственост от себе си! Щом той е привилегирован, а за другите не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Следователно, ако постъпваме и разсъждаваме по този начин, ние ще разпределяме неправилно благата, които Бог ни е дал в този свят. Тогава ще каже някой: Е, как трябва да се живее според това учение? - Всички ние трябва да живеем разумно, според както изискват тези велики закони, чрез които животът е нареден. В този свят, Бог всичко е промислил заради нас. Основните неща за живота са промислени. От какво се нуждае умът, това е промислено; от какво се нуждае сърцето, това е промислено; от какво се нуждае тялото, всичко това е промислено. Следователно, човек трябва да намери това, което е промислено заради него. Той ще употреби своя живот така разумно, както постъпва бащата на онзи млад момък и на онази млада мома, когато им поръчва нови дрехи при някой виден шивач или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: Ще отидеш при еди-коя си шивачка да си вземеш дрехите, които ти поръчах. После ще каже на сина си: Ще отидеш при еди-кой си шивач да си вземеш дрехите, които ти поръчах. Това е благовъзпитан баща. Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и дъщерята в дома им? - Защото, ако шивачът и шивачката сами дойдат да донесат дрехите, то освен че ще трябва да им се заплати за работата, но още трябва да им се заплати и труда, който ще направят, като ги донесат. Той казва: Аз не разполагам с излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синът и дъщерята ще кажат: Колко е скъперник нашият баща! - А вие? - Да, вие сте от благородните! - Щом баща ви е скъперник, и вие сте скъперник; щом баща ви е глупак и вие сте глупак. Някой казва: Баща ми е такъв-онакъв. Ами ти нали излезе от него? И сега някой казва: Светът е много глупаво устроен. Щом светът е глупаво устроен, и ти си първокласен глупак. Ако природата е глупава, и ти си глупав, нищо не ти вярвам. - Безумен е светът, казва някой. - Щом светът е безумен, ти си два пъти по-безумен. Така разсъждаваме ние.
В този свят, Бог всичко е промислил заради нас. Основните неща за живота са промислени. От какво се нуждае умът, това е промислено; от какво се нуждае сърцето, това е промислено; от какво се нуждае тялото, всичко това е промислено. Следователно, човек трябва да намери това, което е промислено заради него.
