Всеки за себе си трябва да каже: харесвам очите си, харесвам носа си, защото съм Божествен. Всеки сам себе си трябва да харесва.

Всички трябва да се подигнем! В какво? – В Любовта. Всички трябва да просветнем! В какво? – В Мъдростта. Всички трябва да се разширим! В какво? – В Истината. Няма ли да бъде хубаво, като се срещнем да се познаем? Вие казвате, например, че ме познавате. Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хвърлил брадата си, изглеждам 25 годишен, вие дори няма да подозирате, че това съм аз. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. Нашите костюми съответстват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо. Някому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; някому очите се изкривили; някому ушите разхвърлени на една, или на друга страна. И след всичкото това казват: красив човек е този! Не, ушите трябва да бъдат на мястото си – Мъдрост трябва да има у човека. Носът трябва да бъде прав, на мястото си да е – трябва да мирише човек само хубавите работи. Човек не трябва да прилича на орела. Защо ноктите на краката в орела са закривени? Защо яде мърша. Той хем с краката си, хем с клюна си я разкъсва. Като забие клюна и ноктите си, нищо не остава от жертвата. Не, прав нос ще имаш. Какъв е клюнът на гълъба, завъртян ли е? – Прав клюн, прав нос трябва да имаш, а не завъртян надолу. Закривеният надолу клюн или нос означава песимизъм. Очите ви, които изразяват Истината, трябва да бъдат отворени, всеки да познае, че сте човек на когото може да се разчита. Като срещнеш човека, да знаеш, че той ти е брат. Всеки за себе си трябва да каже: харесвам очите си, харесвам носа си, защото съм Божествен. Всеки сам себе си трябва да харесва. А сега вие се погледнете и казвате: не се харесвам. Не, ти ще измениш условията на живота си, ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си, не е ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: не, аз имам убеждения! Така и ние трябва да казваме: аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, не искам да ям месо. Ще бъда гълъб, няма да върша престъпления. Ама ще ви колят хората! Нима не колят орлите? Ама вълк трябва да бъдеш! Нима вълците не ги убиват? Нима вълците не умират? Ама мечка трябва да бъдеш! Нима мечките не умират? Ама силен като лъв трябва да бъдеш! Нима лъвът не умира? Оставете тази площадна философия! Ако трябва да бъдеш лъв, бъди, но лъв на Любовта, лъв на Мъдростта, лъв на Истината, лъв на Правдата, лъв на Добродетелта. Такива велики лъвове трябва да има! Такива лъвове трябва да бъдете всички! И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, орли на Мъдростта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродетелта. Това значи да се кръстите от Дух Свети, да се кръстите в Истината. Такива лъвове аз бих желал да бъдете! Не от онези лъвове, които прескачат в кошарите вътре! Не от онези орли, които слизат от небесните височини в някой двор, да сграбчат някоя кокошка, някое пиле или някоя дребна домашна птица. Не, не, идейни орли трябва да бъдете – орли на високата мисъл в света! Да имате широкия простор на орела, царят на птиците, но в този цар да има доблест! Има такива орли в света.

С Дух и огън,
НБ - София, 12.4.1925г.