Добре пее само онзи, който има чист, природен, а не критически ум; добре пее само онзи, който мисли по Божествен начин, а не по човешки.

Сега аз бих желал вие често да пеете, да прогресирате в пението, да се издигнете над окръжаващата среда. Пението изисква силно концентриране. Който иска да пее хубаво, най-първо той трябва да се освободи от влиянието на хората и да пее за себе си. Пей за себе си, да задоволиш своето музикално чувство; пей за съществата от невидимия свят и най-после пей за хората! Пеете ли първо за хората, те ще окажат известно влияние върху вас и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човек, той не може да пее хубаво: гласът му е груб, неточен. Гласът на добрия певец трябва да бъде мек, ясен и изразителен; умът му не трябва да е раздвоен. Изобщо музиката се отнася към формативните сили в природата. Тя е във връзка с интелектуалните способности на човека. Взимат ли участие при пението и нисшите чувства, например щестлавието, певецът вече има желание и другите хора да го чуят как пее; той иска да има тяхното добро мнение, тяхното внимание, а с всичко това той губи в пението. Това чувство се среща и в животните. Веднъж аз наблюдавах един славей, като пееше. Той беше затворил очите си, забравил се беше в песента си, в желанието си да бъде чут и от другите славеи. Като се приближих към него, той се стресна, отвори очите си, засрами се и престана да пее. Той се засрами, защото аз разбрах неговото щестлавие в пението. Той не пееше само за себе си. Може да се яви спор сега дали наистина той се е засрамил. За мене това е безспорно така. Той се засрами и като за извинение казваше: „При други условия аз бих пял по-хубаво." Съвременните певци, когато обичат някого, и те като славеите не могат да пеят пред него хубаво. Защо? -Защото при пението се намесват други чувства, които спъват ума. Пението пък е способност, качество на ума. Хубаво може да пее само интелигентният човек. Когато умът на човека проработи, тогава той започва да пее. Докато само чувства, той не може да пее. Забележете, когато се дават хубави концерти, парчетата, които са предвидени в програмата, не изразяват толкова чувства, колкото права мисъл. Всеки ще пее за сърцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе един нов път, подем нагоре. Изобщо, докато умът на човека не е проработил, той не може да пее. Но и онзи, който много мисли и философства, и той не може да пее. Добре пее само онзи, който има чист, природен, а не критически ум; добре пее само онзи, който мисли по Божествен начин, а не по човешки. Дребнавостите в живота пречат на музикалното чувство. Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него. Слушали ли сте някой кавалджия-овчар да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? - Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за друг някой. Като вземе кавала си, той започва да мисли за нея и излива скръбта си. Значи скръбта представлява тъжната душа. Няма по-хубава форма за тъгата на душата от скръбта. Нашата скръб е представена на небето в много красиво лице. Когато някой човек скърби и плаче на земята, в небето той е много красив. И действително скръбта е създала истинската музика и поезия в живота; тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Коя скръб създава дълбочина в музиката? - Скръбта на възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишената мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека. Радостта пък е създала веселата музика. Тя внася разширение в ума и чувствата на човека.

Прави и криви линии,
ООК - София, 25.11.1925г.