Човек не може да предполага неща, които не съществуват.

Някой казва: знаеш ли какво нещо е любовта? Казвам: любовта е нещо направено от картошки. Той казва любовта носи живот. Хубаво, как се проявява животът? – В живота има движение. Вярно е, че движението е качество на живота; то произвежда живота. Значи, може да става пренасяне на материали, но в живота има друго нещо съществено. Същественото в живота, това е разумното, това е светлината. От това гледище, във вселената няма абсолютно никакво движение. Това нещо може да ви смути малко. Ще кажете: как във вселената няма движение? — Във вселената има само едно малко мърдане. Всяка частица се мърда на мястото си. Тя трепти и никъде не отива. От слънцето, запример, не идват никакви частици. Всяка негова частица само трепти на местото си и туй наричат движение. Вие ще кажете: че как, аз ходя от едно място на друго, аз дойдох от къщи тук. Това са философски твърдения, които трябва да се докажат. Може ли да се разберат? В тази мисъл има едно крайно противоречие. На пръв поглед това противоречие е грамадно. Вие казвате: аз се движа, а той иска да ни докаже, че няма движение. Допуснете сега, че нашата вселена, колкото и да е голяма, има свой радиус, в вид на права линия, която се движи. Представете си, че тази линия е материална, дълга няколко трилиони километри, и по нея са наредени живи същества. Да кажем, че завъртите тази линия с такава скорост, че да може в 24 часа да обиколи един път цялата вселена. Можете ли да изчислите крайната точка на това движение? Когато цялата линия, целият радиус направи едно голямо обръщание, точката, в която радиуса е опрян, няма да направи никакво движение, тя само ще се мърда на едно място. Ако това е само една проекция на нашия ум, то ние само мислим, че има движение. Например, вечерно време когато спиш, ти ходиш по планини, по гори, на гости тук-там, а тялото ти седи на едно место. С какво ходиш? Ти казваш: аз ходих на слънцето и се върнах. Питам: действително, ходил ли си на слънцето? Но, тези неща не са съществени. Въпросът е, дали има движение. В света има движение, има и далечина, така е. В психологията, обаче, има други едни състояния, които ние определяме. Човек някой път казва: аз съм паднал, потънал съм много долу. Къде си паднал? — Тъй дълбоко съм потънал, че едва ли ще мога някога да изляза навън. Туй падане за него е тъй реално, че той вярва в това. Друг път човек казва: аз съм високо, горе на небето. Питам: как е възможно сега този човек да падне в една такава голяма дълбочина, с милиони метри надолу и да говори с мен в тоз момент, и как е възможно при друг случай този човек да е толкова високо, горе на небето и пак да се разговаря с мен? Как да обясним тези неща? Знания трябват! В хората трябва да се създадат съответствуващи органи. И действително, някои учени, някои окултисти забелязват, че в човешкия мозък почват да се образуват бели нишки, образуват се формите на известни нови органи за бъдещето ново човечество. Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще останат за тях необяснени. Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. Старата материя трябва да мине. Не е все едно да носиш един прост камък, или да носиш един скъпоценен камък. Материята им не е една и съща. И силите, които са вложени в тези камъни, не са едни и същи. Значи, във вселената между разните материи и сили, които действуват в нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския живот по следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света. То е служенето на Бога. То е онова, в което няма абсолютно никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за похвала. Според туй схващане, когато аз се моля Богу, ако се изправя пред вас да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправен на молитва, вие ще кажете: какво се е изправил този като някой истукан? Ако се изправя на молитва в църква, някои ще кажат: какво бъбри този там? Кажат ли така, всичко е развалено. Каквото и положение да заемеш, който те наблюдава, все ще си направи някакво криво тълкувание; ако си много весел ще дадат друго тълкувание. Това, че човекът се смее, туй още не е истинският човек. Ако плаче, и това не е човекът. Ама той е много замислен! Че коя е формата на истинската мисъл? Де е онази характерна черта на мисълта? Ама той е благороден. Де е тази линия на благородството, която не се мени. Щом се мени, тя не е благородство. Следователно, линиите в истинският свят, всякога имат еднаква интензивност. В този свят човек може да бъде едновременно навсякъде. От това гледище движението е тъй бързо, че няма никакъв промеждутък и изглежда, че човек не се движи. В другите светове, дето материята е по тънка, човек по-лесно се движи и едновременно той може да бъде на много места. Ето например, тия ангели, които имат 6 милиона криле, в една минута могат да обходят всичките слънца на нашата вселена и да се върнат със знания и с факти. Вие ще кажете: как е възможно, за една минута отгоре да се измине такова голямо пространство? Ами че това време от една минута може да се разпредели на още по-малки части. Съвременните учени хора са почнали да доказват, че една секунда от времето може да се раздели на няколко милиарда части, и в това време всека частица направила няколко трилиона обръщания. Туй казват учените хора. Ако го каже някой религиозен човек, ще кажат, че той е изветрял. Какво ще бъде туй пространство, което тази частица ще измине, като се движи с такава голяма бързина? Казвате: това са предположения. Не, има един закон, според който човек никога не може да каже туй, което не съществува. Следователно, учените хора са в права посока. Аз казвам: една частица може да се движи не само с бързина няколко трилиона обръщения в секундата, но и още по-бързо. Тази бързина, с която тази частица се движи, в невидимия свят е бързината на охлюва. Какво ще кажат тези учени професори и философи? Ще кажат, че не може. Може, човек не може да предполага неща, които не съществуват. Следователно, ние никога не можем да измислим и не можем да кажем неща, които не съществуват. Кога се казват глупави неща? Когато се въздържаме да казваме Истината, ние казваме глупави неща. Глупавите неща не са нищо друго, освен отричане на реалния живот. Някой казва: няма Бог в света! Казвам: не, това е една квадратна глупост. Щом казва някой, че няма Бог, това значи, че той признава друг някой Господ. Той сам ще стане Господ на себе си. И всички онези хора, които отричат Бога, те са богове на себе си и казват: ние трябва да бъдем силни, богати хора, да се наложим на света. Казват: да се наложим на света! Добре, каква разлика има между онези, които се налагат и онези, които не се налагат? В края на краищата и едните, и другите свършвате еднакво. Аз бих желал да видя как свършват някои, които не се налагат на света. Няма какво да се налагаме! В този смисъл реалността не позволява да се налагаме.

Той знаеше,
НБ - София, 29.11.1925г.