Който може да се жертва за Бога, той ще живее дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а същевременно ще помага и на ближните си.

Мозъкът на човека е съставен от два вида материя: от груба, физическа материя, която се разлага, и от духовна, ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатват всички човешки мисли. Като умре, човек взема със себе си именно тази ефирна, духовна материя на мозъка. Този мозък дава образа или лицето на заминалия. Ако влезете в духовния свят там ще срещнете все млади души, най-много до 33-годишна възраст. По-горе от 33 години няма да срещнете нито една душа. Някои души са на пет години, други – на десет, трети – на петнадесет и т. н. Ако една душа е живяла 25 000 години на земята, като влезе в духовния свят, тя ще бъде едва на пет години. Ако на земята е живяла 50 000 години, в духовния свят ще бъде на десет години. Ако на земята е живяла 75 000 години, в духовния свят ще бъде на 15 години. При това животът, който душите прекарват на земята, трябва да бъде съзнателен, а не обикновен. Докато е на земята, човек трябва да работи съзнателно, да се избави от лошите условия, от влиянието на окръжаващите. Не само хората влияят на човека, но има природни течения, срещу които той не трябва да се противопоставя. За тази цел човек трябва да се съсредоточава, да концентрира ума си, за да се справя с онези условия, с онези течения, които могат да го отнесат. Не е ли буден срещу тия течения, никой не би могъл да му помогне. Който може да се жертва за Бога, той ще живее дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а същевременно ще помага и на ближните си. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи, а Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно." Следователно, който иска да продължи и подобри живота си, той трябва да го посвети в служба на Бога. Да се подобри живота на човека, това значи, да се подобрят условията му да придобие Божията благодат.

Ще бъдат предупредени,
ООК - София, 25.4.1928г.