Физиономистите, които изучават чертите на човешкото лице, са дошли до заключение, че тия черти са толкова по-правилни, колкото човек се намира на по-висока степен на развитие. Гениалните хора, светиите имат правилни черти на лицето. Челото на някой човек е високо 6 см., носът му е дълъг 5 см., а брадата – 4 см.; на друг някой пък и челото, и носът, и брадата са все по 6 см. Ако наблюдавате тия двама души, ще забележите, че вторият проявява по-голяма интелигентности от първия. Ще кажете, че това са мъртви числа. Представете си, че имате няколко души, които разполагат с различен капитал в касата си: първият има сто лева, вторият – хиляда, третият – десет хиляди, четвъртият – сто хиляди, петият – един милион. В какво седи различието между тези пет души? Разликата се заключава в тяхната деятелност, в инициативата на техните прояви. Онзи, който има сто лева, ще икономисва от храната си, ще пости, за да може повече време да прекара с тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освен за храната, още и за обуща, за шапка и за някои дребни неща. Който разполага с десет хиляди лева, освен своите нужди, той задоволява нуждите и на семейството си. Който има сто хиляди лева, той ще може да даде и образование на децата си. Който има един милион на разположение, освен горните нужди, той може да задоволи ред свои изисквания: ще си направи къща, с хубава градина, ще си купи автомобил и т. н. В дадения случай капиталът представя сила, възможност за проява на човешката деятелност. Колкото по-голям е капиталът на човека, толкова по-големи са възможностите на неговата деятелност. Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на човека, толкова по-голяма е интелигентността му. В процеса на развитието си, човек е работил върху главата си. Главата на човека е плод на неговата деятелност, плод на културите, през които е минал като човек. Тялото му е плод на животинските култури. Значи човешкото тяло е резултат на деятелността на животните. Материята пък е резултат на деятелността на растенията. Тъй щото, когато е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло; когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си; и най-после, когато е дошъл във фазата на човек, той е създал главата и лицето си. В резултат на всичко това, Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа. И тъй главният капитал на човека е неговата глава, от една страна, и лицето му, от друга.
Когато е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло; когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си; и най-после, когато е дошъл във фазата на човек, той е създал главата и лицето си. В резултат на всичко това, Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа.
