Истинският човек се крие в очите.

Истинският човек се крие в очите. Казвате, че по очите познавате човека. Наистина, очите никога не лъжат. Когато гледате някоя къща, по големината и направата на прозорците съдите за хората, които живеят в нея. Ако измервате големината на прозорците, все ще намерите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичките прозорци да бъдат еднакво големи. Ако не повече, поне по един милиметър ще има разлика между тях. За човека един милиметър разлика не е много, но за природата един милиметър е голяма величина. Тя си служи даже с мярка, равна на една хилядна от милиметъра. Следователно, както по прозорците на къщата съдите за хората, които живеят в нея, така и по очите съдите за човека. И очите на човека не са еднакво големи. Ако лявото око е по-голямо, това показва, че чувствата в човека взимат надмощие. Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства. Той няма достатъчно храна за своите чувства и желания, вследствие на което те са осъдени на смърт. Като живее, човек трябва да расте, т. е. всеки ден да прибавя по нещо ново към своите мисли, чувства и постъпки. Престане ли да расте, човек започва да остарява, вследствие на което линията на изгряващото слънце не се удължава, но постепенно се съкращава. В залеза на слънцето човек се лишава от онази възвишена мисъл и от благата, която тя носи със себе си. Остаряването не е нищо друго, освен лишаване на човека от благоприятните условия, които изгряващото слънце носи. Старият човек иска да направи нещо, да реализира някое свое желание, но вижда, че условия няма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава към смъртта.

Новото в живота,
ООК - София, 9.10.1929г.