Който не почернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека. То събужда в него желание за живот, за работа, за печалби.

Който разбира същината на живота, той гледа съзнателно и на изгряването, и на залязването на слънцето. Като изгрява слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама щял да почернее от слънцето — той не се смущава от това. За него слънцето представя сбор от милиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората, да знаят, кой ги е посрещнал. Тези подписи, именно, хората наричат почерняване. Ние пък казваме, че здрав човек е онзи, който почернява. Слънцето извлича от него нечистотиите и го лекува. Който не почернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека. То събужда в него желание за живот, за работа, за печалби. Вечер, когато слънцето залязва, човек трябва да се проникне от идеята да плаща за онова, което е получил. Денем той придобива, вечер дава. Човек трябва да реформира своите разбирания за печалби и загуби, за живот и смърт, да не се плаши от тях.

Новото в живота,
ООК - София, 9.10.1929г.