Смъртта не е нищо друго, освен заминаване на човека за друг свят, да учи това, което на времето си не е могъл да научи. Много пъти човек е отивал в онзи свят, но не е научил всичко, каквото трябва. И на земята е живял много пъти, но и тук не е научил всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свят и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свят, синовете и дъщерите му ще го изпратят и ще очакват от него писма. Той трябва да им пише поне веднъж в годината. — Кой пренася тия писма? — Специални пощаджии. Много от тия писма и до днес още седят в пощенските кутии, защото адресът им не е точен. Който пише, той трябва да знае точния адрес на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човек от живота си на земята и в онзи свят толкова по-големи са условията за неговото растене. Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света.