Чрез движението на пръстите си, човек изявява своята разумност. Ако поставите показалеца си на някоя част от челото, вие събуждате в себе си мисъл.

Като изучавате положението на пръстите на ръката, виждате, че трите средни пръста имат фронт и тил, а крайните - палецът и малкият, имат само фронт, нямат тил. Средният пръст има отношение към показалеца и към безименния, някога повече към показалеца, някога - към безименния. Ако отношението му към безименния е по-голямо, той се наклонява към него; ако отношението му към показалеца е по-голямо, той се наклонява към него. Понеже малкият пръст е лишен от тил, т.е. няма кой да го крепи, често полегва и се изкривява. Обаче, ако следва законите на безименния пръст, той е справедлив. Понякога и показалецът полегва. Затова се явява спор, кой от двата пръста лъже повече. За това на малките деца съединяват показалеца с малкия пръст, над средния и безименния. Показалецът казва на малкия пръст: Ти трябва да знаеш, че аз съм те учил да говориш, затова ще ми отстъпваш. Пред каквато опасност да се намери показалецът, положението му не е много страшно. - Защо? - Тил има той - палецът. Наистина, далеч е тилът на показалеца, но все пак има тил. Показалецът представя човека, който работи за своето изправяне. Да се изправи човек, това значи, да събуди Божественото в себе си, т.е. да повика своя палец на помощ. Всеки пръст от човешката ръка е свързан с известен център или орган на мозъка. Всеки орган е свързан със специфични сили. Тия сили пък са свързани с разумни области и светове. Достатъчно е човек да повдигне един от пръстите си, за да се свърже със съответния орган, през който текат енергии от разумния свят. Всеки пръст на ръката представя част от човека. Хванете ли един от пръстите на човека, вие се свързвате с някои негови прояви. Чрез движението на пръстите си, човек изявява своята разумност. Ако поставите показалеца си на някоя част от челото, вие събуждате в себе си мисъл. Следователно, като знаете, че през всеки пръст минават съответни сили, които предизвикват различни мисли в ума ви, вие трябва да реформирате пръстите си. Които не знаят това, чрез много работа, или от голяма леност осакатяват пръстите си. Разумният знае това и работи толкова, колкото е нужно. През всеки пръст трябва да минава толкова енергия, колкото е необходимо за развитието на човека. Значи, пръстите възприемат енергията, която иде от възвишения свят. Понеже всичко в Природата е точно определено, всеки пръст, всяка ръка трябва да приеме толкова енергия, колкото е предвидено. Вземе ли повече, отколкото трябва, тя ще ви застави да платите. Как ще върнете излишната енергия, която сте приели от Природата? Чрез болести, чрез кризи, чрез изпитания. Природата не търпи никакви лъжи, никакви хитрини. Досега никой човек не е могъл да надхитри Природата. Колкото и да умува, в края на краищата, човек трябва да върне на Природата това, което е надвзел от нея.

Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете,
МОК - София, 23.3.1930г.