Съвременните хора приличат на деца. Те мислят, че ще надхитрят Природата, но остават излъгани. Природата ги хваща за ухото и ги разтърсва добре. Така постъпват майките с малките си деца, когато ги кърмят. Децата обичат да хапят, но майките им ги хващат за ухото и ги разтърсват. Така се отвикват децата от хапане. Всеки човек има в себе си по няколко немирни, своеобразни деца, които трябва да възпитава. Вие трябва, от време на време, да ги хващате за ухото да не ви хапят. Мнозина се отнасят снизходително към своите своеобразни деца, т.е. към своите недостатъци и казват: Човек съм, не съм божество, все ще направя някаква погрешка. Кой човек не греши? Не е така. Всеки човек греши, но той трябва да изправя погрешките си, а не да ги глади и маже и да се прави, че не ги вижда. Всеки недостатък е незаконородено дете, което трябва да се възпитава. Ако можете да го възпитате, работете върху него; ако не можете, пратете го да си отиде, откъдето е дошло. Колкото по-рано се освободите от него, толкова по-добре за вас. Не го ли изпъдите, ще го храните 20-30 години наред и, освен че няма да ви принесе някаква полза, ще ви причини ред пакости.