Сега, някой казва: „Аз искам да служа на Бога, за да живея добре“. – Такава философия не съществува. Човек трябва да знае защо иска да служи на Бога! При това каже ли веднъж, че иска да служи, той трябва, без отлагане, да пристъпи към реализиране на своето желание. Казвате на един гладен човек: „Почакай няколко дни, аз ще ти донеса пресен, топъл хляб да си хапнеш“. Докато се наканите да занесете хляб на този човек, той може да умре. Затова, именно, българите казват: „Зяй, коньо, за зелена трева!“ Каже ли човек нещо, той трябва да го направи. В това се състои Божественото. Бог казва на слънцето да изгрее, и то изгрява точно на определеното за него време. Всички желания и обещания, които не се изпълняват на определеното за тях време, те са крадци и разбойници. Казвате: „Като умрем, ще отидем на онзи свят и тогава ще познаем истината“. Това е заблуждение! Искате ли да намерите и познаете истината, търсете я, докато сте още на земята. Да мислите, че след като отидете на онзи свят, ще намерите истината, то е все едно окованият в окови затворник да мисли, че по този начин ще намери свободата. Или, все едно е, затворникът да мисли, че в затвора може да стане светия. Ако това е вярно, тогава всички крадци и разбойници са все светии. Човек може да стане светия само ако изпълнява волята Божия. Не изпълнява ли волята Божия, той е крадец и разбойник. Където ходи, светията на всички свети, както фарът в морето свети на всички кораби, които пристигат и заминават от пристанището. Крадецът, разбойникът свети само на своя кораб. Дойдат ли други кораби, той веднага загасва своята свещ и те остават в тъмнина. И забележете, когато крадецът отива да обере касата на някой богат човек, той запалва свещ само за себе си; обере ли касата, духва свещта, взима парите и излиза навън. Защо изгасва свещта? – Защото не върши волята Божия. Който върши волята Божия, той запалва свещта си да свети на всички. Мисъл, която загасва светлината на човека, тя е крадец и разбойник.