Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно: Ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено.

Един познат ми донесе един камък и ме пита колко го оценявам. Погледнах го и казах, че е обикновено стъкло. – „Как така?“ – Просто стъкло е, не струва повече от 100 лева. Ти мислиш, че е скъпоценен камък. Като ти казвам истината, ти се обезсърчаваш. Не се обезсърчавай, но иди при някой бижутер, и той да го оцени. Ще се убедиш, че аз ти казвам истината. Като го погледне, той веднага ще разбере, че това е обикновен камък. Няма защо да се самоизмамваш. Това не е скъпоценен камък. Пазете се от самоизмама. Човек може да се измами или когато си представи, че някой предмет нищо не струва, а всъщност е ценен, или когато мисли, че предметът много струва, а всъщност няма никаква цена. Трябва да знаеш истинската стойност на нещата. Тогава нямаш право да се обезсърчаваш. Мислиш си, че си способен. Трябва да знаеш истината, способен ли си, или не. И в двата случая печелиш. – Защо? – Знаеш истината. Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно: Ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено. Ще кажеш, че всичко зависи от късмета, т.е. от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи, щастлив ли ще бъдеш, или нещастен.

Великата реалност,
МОК - София, 7.7.1933г.