Колкото по-близо е човек до Реалността, толкова е по-щастлив, толкова по-лесно постига желанията си. Колкото по-далеч е човек от Реалността, толкова по-малки възможности има.

Съвременните хора са суеверни: едни повече, други – по-малко. Няма човек на земята, който да не е суеверен. Някой си купил лотариен билет и си казва: „Колко ли ще спечеля?“ – Нищо няма да спечелиш. – „Как така?“ – Първата печалба е 200,000 лева и няма да ти се падне. – „Не говори така!“ – Вземи си билет, да се опиташ. – „Ти пророк ли си?“ – Не съм пророк, но виждам, че твоят билет няма да спечели – нищо повече! – „Отде знаеш?“ – Тази работа е реална, т.е. толкова очевидна, както виждам десетина деца, от различна големина и възраст, че стоят пред една полица с ябълки. Първото, най-високото дете, само посяга с ръката си и взима най-хубавата ябълка. Най-малкото дете, за да посегне към ябълките, трябва да се качи на стол и ще вземе тази ябълка, която му попадне. Правото е на високия. Като погледне ябълките, ще посегне на най-хубавата. За другите ще останат по-лошите ябълки. Значи високите ще си вземат по избор, а ниските и по-малките, каквото остане. – Какво показва височината? – Високият човек е близо до Реалността и той ще вземе най-хубавия дял. Ниският човек е далеч от Реалността, затова ще вземе най-оскъдната част от благата. Колкото по-близо е човек до Реалността, толкова е по-щастлив, толкова по-лесно постига желанията си. Колкото по-далеч е човек от Реалността, толкова по-малки възможности има. Това са наследствените дарби и способности на човека. С други думи казано: Колкото по-близо си до Реалността, толкова повече получаваш. Щом се отдалечиш от нея, тя престава да дава – Защо е така? – Много просто. Кои предмети се осветяват най-добре? – Които са по-близо до светлината. Колкото повече се отдалечават, толкова по-малко се осветяват. Ако 100 души трябва да вземат по една ябълка от кошничката, кой ще вземе най-хубавата? – Първият. Колкото се отива към края, ябълките стават по-лоши. За онези, които са на опашката, може да не остане нищо. Който е в началото, всякога има преимущество; който е накрая, всякога губи. Обаче има един край, който печели. Той е връзка с началото. Когато краят и началото се съединяват, никога не се губи. Ако си близо до края, свързан с началото, няма да изгубиш. Ако си далеч, по права линия, тогава началото има резултат, а краят губи. – Какво трябва да направи този край? – Той трябва да се свърже с началото. Това са философски разсъждения.

Великата реалност,
МОК - София, 7.7.1933г.