Някой плаче, без да знае защо. Запитай се защо плачеш. Наблюдавал съм и мъже, и жени да плачат. Мисля си: Случило им се нещо, затова плачат. – „Ами защо им се случило?“ – Колкото и да обяснявам, нищо няма да разберете. Ще питате: „Не е ли могло да се случи така, че да не скърбят?“ – Въпросът за скръбта е цяла философия. Вие можете да разсъждавате по това, без да дойдете до някакво заключение. Дойде някой при мене и ми разказва, че го ударили по главата. Питам го как си обяснява това. Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го ударил. Това може да бъде причина, но ако не можеш да се сетиш? Дали ще се сети, или не, това не е важно, но има някаква причина – в близкото или далечното минало. Случи се, че някой те удари по причина на това, че не си го погледнал приветливо. Видимо причината е близка, а може да се крие и в далечното минало. Ако беше го поздравил любезно, усмихнато, нямаше да те удари. Минават двама души, един след друг, покрай един военен пост. Забранено е да се минава оттам. Първият се опитва да мине без разрешение. Войникът го удря с приклада на пушката си и той пада на земята. Вторият, възползвал се от тази случка, пристъпва внимателно към войника и казва: „Извинете, случайно съм попаднал тук. Откъде да мина?“ Войникът му посочва пътя. Така вторият избягва стълкновението. Казвам: И в живота има много военни постове. И в природата има много такива постове и ако не ги избягвате, дали си мъж, жена или дете, ще изпитате удара на пушката. Ето защо, като говорим за законите на природата, разбираме войника, който стои на пост, с пушка в ръка. Ако не сте внимателни, той ще постъпи с вас така, както не би желал. Затова, именно, ви се дава знание, което предпазва от ненужни скърби и мъчнотии. Друг е въпросът за страданието като условие за човешкото развитие.