Ще се учиш да слушаш и да пееш. Вие едва сега сте започнали да пеете. Да пееш добре, това значи да се вслушваш в това, което пееш, и да чуваш думите, които изговаряш.

Ухото играе важна роля в процесите на разумната природа. То учи човека да слуша. Най-красивото нещо, което се възприема чрез ухото, е музиката и речта. Не може да имаш красиво, добре оформено ухо, ако не схващаш правилно човешката реч и тоновете в музиката. Разумно ухо е това, което схваща правилно звуковете на речта и трептенията на музикалните тонове. С такова ухо всеки може да работи. За разумното ухо е нужна разумна реч или музика. Докато дойде до това, човек неизбежно минава през закона на необходимостта, където му се заповядва. Ще се учиш да слушаш и да пееш. Вие едва сега сте започнали да пеете. Да пееш добре, това значи да се вслушваш в това, което пееш, и да чуваш думите, които изговаряш. Като слушаш, да ти е приятно, че пееш. Някой пее и изговаря думата „любов“ грубо, натъртено. Това не е пеене. Ако говориш грубо на своята възлюбена за любовта, тя ще те изпъди. Ако бях мома и някой ми говори за любовта с груб, немузикален тон, нямаше да го слушам, щях да му обърна гръб. Това не е любов, но необходимост. Така ще говориш за любовта, че едва да се чува. Най-нежният и деликатен език е този на любовта. Въпреки това, в любовта се крие мощна сила. Чуеш ли да се говори за любовта, и мъртъв да си, ще оживееш. За любовта се говори само веднъж. Тя не обича повторението. Ще произнесеш името ѝ само един път и ще спреш. Ехото ѝ обаче продължава дълго. (Учителят пее тихо, нежно, едва се чува.) Нежното пеене е клокочене на извор, скрит някъде в планината.

Слушайте разумното,
ООК - София, 19.4.1933г.