Правото за тебе е право и за другите.

Една от причините за страданията е тази, че хората се надценяват, присвояват си повече права, отколкото им се дават. Те се сърдят, обиждат се, недоволни са, че не им дават тези права, към които се стремят. Щом дойде въпрос за техните права, те са готови да се борят докрай. Дойде ли се до същите права на другите хора, те са готови веднага да ги отрекат. Правото за тебе е право и за другите. Всички неща в живота на хората произтичат от два източника: от разбиране и от неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането - дисхармония. Някой пее, но няма развит слух да разбере как пее, вследствие на което мисли, че е добър певец. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нещата, което поражда ред противоречия. Много естествено! Земята, на която живеем, е добре устроен свят, но не е още съвършен. Това несъвършенство се вижда и във всички народи. По развитие те са на степени. Като пътувате през различни държави, някъде ви посрещат добре, а някъде не искат да ви знаят. Това се случва не само в чужди за вас държави, но и в отечеството ви. Дохожда някой българин между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек. Казват му: „Ти не си от нашите." Защо? - Защото не могат да го използват. Докато генералът е на бойното поле, дава заповеди и печели победи, всички го признават за техен човек. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърлен от бойната линия, никой не го признава за герой.

Човешко и Божествено / Човѣшко и Божествено,
СБ - София, 26.8.1936г.