Божественото е вътре в човека, а не отвън. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да опита и човешкото, и Божественото.

Страданията се дължат на това, че вие пътувате през неорганизирана местност. Въпреки това казвате, че Бог ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате защо Бог промисля за едни, а за други не промисля? Един болен се моли и оздравява, друг болен се моли и умира. Един се моли и му се помага, друг се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е имал. Защо става така? - Защото някои неща са човешки, а други - Божествени. Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад, или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. Божественото е вътре в човека, а не отвън. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да опита и човешкото, и Божественото. Човешкото е слабо, а Божественото - силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. Като знаете различието между тези два свята, вие трябва да опитвате нещата, да опитвате хората - кой с какви мерки работи. По този начин ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате от човек, който си служи с величини от човешкия свят? Колкото и да обещава, той никога няма да изпълни обещанието си. Преди всичко съзнанието на този човек не е будно. То постоянно се прекъсва. Той и в пеенето, и в свиренето, и в говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очертаете пътя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония в живота на човека. Когато той пее, вие слушате, че песента в началото върви добре. Като дойде до някое място, изведнъж се явява дисхармония, после пак се оправя и т.н. Това е човешко пеене. В Божественото пеене няма никаква дисхармония. Там линията и да криволичи, пак запазва възходящо направление. Същото се забелязва и в почерка на човека. Буквите на някой човек са правилни, с красиви линии, а на друг - никаква красота, никаква линия. Съвременните хора говорят за красота, без да знаят какво представлява истинската красота. Те казват, че някои неща са гладки, красиви. В какво седи красотата на гладките неща? Всяко нещо е красиво на мястото си. Ако шосето, по което вървите, е гладко, неговата гладкост е на място. Но ако планинският връх, по който се качвате, е гладък, това качество не е на място. Щом е гладък, той не може да мине за красив връх.

Човешко и Божествено / Човѣшко и Божествено,
СБ - София, 26.8.1936г.