Както ти критикуваш хората, така и тебе ще критикуват. В човешкия свят критиката се отнася до всички хора.

Докато е на Земята, човек не знае през какви места ще мине, какви мъчнотии и страдания ще преживее. Добре е човек да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне трябва да е готов да се справя с всички изненади, с всички мъчнотии в живота си. Той не може всичко сам да уреди, но има работи, в които никой не може да му помогне. Той сам трябва да ги нареди. Когато не може да се справи с мъчнотиите си, човек се оплаква от живота и от себе си и казва: „Чудно нещо, очи имам - нищо не виждам. Уши имам - нищо не чувам." - Така е, зависи с кои очи и уши си служиш. Ако си служиш с човешки очи и уши, работите всякога ще бъдат неуредени. Ако си служиш с Божествени очи и уши, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. - „Ама хората не са щедри, не са благородни." - И ти не си от най-щедрите и благородните. Както ти критикуваш хората, така и тебе ще критикуват. В човешкия свят критиката се отнася до всички хора. - „Еди-кой си не живее добре." - Това е в реда на нещата. Този човек няма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си с хората. И тъй, човек е дошъл на Земята да се научи правилно да живее и да слуша с Божествените си уши. Той трябва да започне с човешките си уши, а да свърши с Божествените.

Човешко и Божествено / Човѣшко и Божествено,
СБ - София, 26.8.1936г.