Жена е това, чието сърце е пълно с Божествена любов. Жена или мъж наричам само този, който не се продава за нищо.

Ние трябва да се върнем от своите стари пътища, да обикнем хората, да не желаем техните къщи, жена и деца. А сега какво се прави? Някоя мома е турила око на някой момък и го кани вкъщи. Гостят го с патки, с това-онова, докато и той стане цяла патка и го оженят. Това не е женитба. Това не е нито сдружение. От такива хитрини, с които сме изменили великия закон и продаваме любовта си, тялото си, идат и великите нещастия в света. Мъжът и жената не трябва да бъдат предмет за удоволствие в света, защото за тях предстои работа. Момъкът казва: „А, каква е хубавичка тя, какви червени устнички има" и т.н. Да, но това не е жена, тя е направена от кал или от гума. Това не е жена, нито мъж. Жена е това, чието сърце е пълно с Божествена любов. Жена или мъж наричам само този, който не се продава за нищо. Първият мъж и първата жена се продадоха за една ябълка. Ако изтълкувате тези продажби и ябълки, всички сега ги ядете. При венчаване в черквите черпят с вино. За да започне животът, дават вино, но не сладко, а ферментирало. Но така животът не само че няма да започне, но ще се изврати. Тази чаша показва, че момъкът и момата трябва да цъфнат като цвят, но сокът им не трябва да е като виното. Ако аз венчая някого, няма да му дам такова вино, а от сладкото. Като се върнат вкъщи, пийнат си още малко винце, а после се бият. Втория ден започват да се примиряват. Дават на децата си да пийнат, но после и те се сбиват. Аз говоря за тези изопачени чувства в нашите глави, с които още четири хиляди години да живеем, няма нищо да остане.

Ще живее,
НБ - София, 7.12.1919г.