Болестите са един признак на назряла карма в съвременните народи.

Ние раждаме само престъпления и престъпления. Само гилотини се създават. Само бесилки и затвори се правят. Ще трябва да се върнем към Тоя живия Господ, Който всеки ден ни говори и на Когото можем да говорим, и с Когото можем много лесно да се разумяваме. С Този Господ всеки може да се разговаря, защото е много достъпен. Щом започвате да приказвате с Него, вие почувствате един мир в душата си, мислите ви се изменят и казвате: „Трябва да се работи." Но като дойдеш до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и се вкисваш. Така и ние - направим едно престъпление, после плачем, молим се на Бога да ни прости и наистина Той ни утешава. Но ние си казваме: „Дали Господ ме утеши, или аз сам се утеших?" И започваме пак по стария начин - престъпление след престъпление. Така е и с народите. Обаче Този живият Господ е решил да изправи света. Защо? Тази стена, която е била съградена, този кармичен закон, който е задържал кармата ни от толкова години, вече е много назрял и днес това назряване се оповестява чрез тези безбройни болести, които днес се явяват в обществата. Болестите са един признак на назряла карма в съвременните народи. Един американски лекар е констатирал четири-пет хиляди нервни болести само в Америка. Тези болести се дължат на поквара в кръвта, а покварата се дължи на този кармичен закон. Ще ви обясня мисълта си със следния пример. Ако ви поставят да живеете в една много добре устроена къща, с много хигиенично изложение, вие и вашите деца ще се почувствате много добре. Но ако вашите деца започнат в продължение на няколко години безразборно да хвърлят боклук и помии навсякъде из двора, то в скоро време вие ще започнете да страдате от треска, ще заболеете. Ще кажете: „Магия ни е направил някой." А, магия ви е направена, и затова идат болестите. Значи в духовния свят ние сме нахвърляли толкова помии, че се раждат у нас най-отвратителни желания и мисли, и ние тогава казваме: „Аз ще го убия." Може, но който убива другите хора, той сам себе си убива. Змията, която се яви в райската градина, създаде кармата. Кармата около човека е като една змия, която го обвива. Кармата е неразумният човек, тоест човек, който мисли, че каквото и да направи, няма да има последствие. Ти заколваш едно агне, но ако ти каже, че това агне е син на един архангел, ще кажете: „Ето един глупец." Не знам кой е глупавият. Следователно ще ви държат отговорни за това, и то - бащата на това агне. Не мислете, че ако той днес премълчава, няма един ден да ви иска отчет за постъпката. Някой срещне сина ви и го набива. Защо? За нищо. Но това няма да мине така, защото за този добър син ще се застъпи сам Бог, Който е по-силен Баща от този, който синът има на земята. Макар и след хиляди години, но ще има кой да се застъпи за този син на земята. Но понеже ние сме слезли много дълбоко на земята, ние сме изгубили първоначалните си знания и мислим да оправим света чрез насилие. Не, чрез насилие вие сами себе си самоунищожавате. Вие приличате на един чук или на една брадва. Онзи чук, който с хиляди години е чукал камъните, няма ли след време да се унищожи? Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете гробищата. Нека ми покажат един човек, който е чукал камъни и да не е отишъл на Орландовци. Такъв ще бъде краят на всички.

Ще живее,
НБ - София, 7.12.1919г.