Всички страдате от изобилие. Животните умират от глад, а човек умира от пресищане. Запример една котка, като хване една мишка, веднага с козината я изяда. От страх да не би да ѝ вземат мишката, изяда я с козината ѝ, с нечистотиите, всичко туй го нагълта. И тази котка целия ден се пече на слънцето. И каква дипломатка е. Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, модерна аристократка е, една първокласна дама. Чисти се хубаво. Ама все е котка. Ти можеш да се обличаш с най-хубавите дрехи и най-хубавите шапки – щом не употребяваш Любовта дето трябва и щом не употребяваш Разумността дето трябва, и Истината и Доброто, ти си котка. Котка си, без такива. А щом ги употребяваш, ти си човек. Човек по това се отличава. Че всичките ангели тъй станаха. Щом знаеш как да употребяваш Любовта, щом знаеш как да употребяваш Разумността и щом знаеш как да употребяваш Истината и Доброто, ти си ангел, ти си кандидат за ангел. Щом умреш, ти нямаш знание. Сега защо го зная? Оттам насетне ще учиш. И ангелите, и те следват в училището. Ще започнеш.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията,
УС - София, 29.12.1935г.
