Най-опасна е лъжата. Човек може да излъже себе си. Той се опитва някой път себе си да излъже. След като направи нещото, ще иска извинение – ама че условията... Ще оставиш, никакви извинения! Погрешката си е погрешка. Аз не ви говоря за грехове; защото греховете, Той Господ се разправя с тях. Аз ви говоря само за погрешките. Погрешката е ваша, която вие може да изправите; и вие може да я направите, но може и да я изправите. Пък във вашата мисъл, във вашето чувство, в разбиранията си, не се извинявайте. Направиш погрешка – веднага я изправи. Не заспивайте, още до вечерта изправи погрешката, каквато и да е тя. Ако искаш да ти върви. Ти можеш да се извиняваш, че не си разположен, че така си се родил. Не тургайте така: тъй си се родил. И не се извинявайте, че не може без погрешка. Че не може, така е. А не може и да не ги изправиш, погрешките. Без погрешка не може, но не може и да не се изправят погрешките. Не е лошо, че правиш погрешки, но лошото е, ако не ги изправиш. Това е отрицателната страна. И ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я прилагаш, пак ще създадеш зло.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията,
УС - София, 29.12.1935г.
