Когато човек се стреми към богатство, към сила, за да господствува на другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се разпъва и страда.

Често между религиозните се повдига въпроса за кръста, какво нещо е кръстът и трябва ли да се почита. Да се повдига този въпрос, това значи да не се разбира. Кръстът символизира вярата, котвата надеждата, а сърцето – любовта. Който има вяра, той носи кръста в себе си. Кръстът разрешава мъчнотиите в живота. Кръстът подтиква човека към придобиване на знание, на мъдрост. Хората се страхуват от кръста, защото го свързват със страданието. Те не знаят, че страданието е светът, област, която няма нищо общо с кръста. Страданието отваря пътя на човека към Божествената мъдрост, към познаване тайните на живота и на природата. В този смисъл страданието носи велики блага за човека. На земята страданията са временни. И грехът е временен. Лошото в греха се заключава в това, че заличава красивото, великото, което е написано в човешката душа. Грехът заличава Божественото в човека. Радвайте се, че грехът, престъплението са временни. Те минават – заминават, напущат човека, и той остава чист, какъвто първоначално е бил. Трябва ли да се носи кръст? Като наблюдавам хората, виждам, че те носят не един, а много кръстове. Човек може да носи много кръстове, важно е, обаче, да има вяра. Кръстът е символ на вярата, която човек има в себе си. Следователно, всеки човек е жив кръст. Като не разбира това, той казва, че кръстът не трябва да се почита. Значи, той възстава против себе си. Той сам цапа кръста, и той сам го чисти. Като не живее добре, цапа го като живее добре, чисти го. Кръстът е в самия човек. Той не е вън от него. Човекът е, който вярва, който се надява и който люби. Съвременните хора трябва да се различават от тия на миналото, от езическите времена. Днес те не са деца, както са били някога. Те са порасли малко, вследствие на което и разбиранията им трябва да се различават от тия на миналите епохи. Тъй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трябва да разбирате и външния, и вътрешния му смисъл. Външно той символизира вярата, а вътрешно – мъдростта. Вътрешното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Кръстът е потребен навсякъде в живота. Апостол Павел казва: „Ще се похваля с Христовия кръст". Който разбира смисъла на този кръст, той трябва да обича Христа. Който разбира кръста. той трябва да има мек, чист език, като чистата планинска вода, като първия лъч на светлината. Хората спорят върху кръста, защото разбират своя кръст човешкия, от който произтичат недоразуменията в живота. Има и друг един кръст – Божествен кръст. Греховете, престъпленията, кривите разбирания на хората, това е човешкият кръст, от който те трябва да се освободят. Когато човек се стреми към богатство, към сила, за да господствува на другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се разпъва и страда. За този кръст е казано в Писанието: „Проклет е онзи, който виси на кръст, направен от дърво!" Когато не се обичат, хората сами създават кръста, на който се разпъват. При това, всички говорят за любов. Щом се обичат, къде е любовта, вярата и надеждата им? Христос казва: „Който вдигне кръста си и ме последва, той може да се нарече мой ученик". Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, за да се освободите от кръста, който дяволът е турил на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръст е турен от Бога и се хвалите с него. Така и убиецът се хвали със своя кръст. Като убие някого, скрива ножа си и казва: Юнак съм! Победих неприятеля си със своя кръст. Наистина, и ножът е кръст, но дяволски. Докато вярва в своя нож, човек носи кръста, който дяволът е турил на гърба му. Освободете се от този кръст и приемете Христовия. За този кръст Христос е казал: „Моето бреме е леко".

Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече,
СБ, РБ - 7-те езера, 6.8.1937г.