Момък обича една мома. Пише й любовни писма, нарича я ангел, божество, но щом се ожени за нея, нарича я дявол. Как стана дявол? Защо по рано беше написал върху нея думата „ангел", а след известно време заличи тази дума и я замести с думата „дявол"? Защо мъжът, като се ожени, не вярва на своята възлюбена? Той й приписва ред отрицателни качества, цапа я отгоре, докато най-после тя реши да го напусне. При това положение, и тя е недоволна от него, и той – от нея. Защо се ожениха един за друг, и защо се разделят? Вие и досега още се чудите, как е възможно мъж и жена, които са се обичали, да са недоволни един от друг. Няма защо да се чудите. И вие се намирате в същото положение по отношение на Първата Причина. Излезли сте от Първата Причина, слезли сте на земята да работите, да изпълнявате Нейната воля. но щом нещата не стават според вашето желание, вие сте недоволни от себе си, от живота си, от окръжаващите. Щом сте недоволни от себе си, вие сте недоволни и от Бога. При това положение, и Той не може да бъде доволен от вас. Какво трябва да прави жената, когато мъжът й приписва ред отрицателни качества? Или какво трябва да прави мъжът. ако жената му приписва отрицателни качества? Щом се намерят в това положение, и мъжът, и жената трябва да постъпят като Сократа, при когото отишьл един физиономист и му изнесъл много отрицателни черти от неговия характер. Като го слушали така да говори, учениците на Сократа се възмутили от поведението му. Обаче, Сократ отговорил спокойно, без възмущение. Всичко това е вярно. Едно време аз бях такъв, но с усилия на волята си преодолях своите слабости. Днес аз живея нов, чист живот. – Този е правият начин за разрешаване на въпроса. Така трябва да каже жената на своя мъж, или мъжът – на своята жена.