Когато имаме любов, Бог съществува отвън и отвътре в нас. Когато нямаме любов, Бог е отвън. Отвътре не е. Казва някой: „Няма Господ“, понеже в него не е. Като каже някой, че няма Господ, аз разбирам, че светлина няма, топлина няма и сила няма.

Аз бих ви слушал как ще ми докажете, че има Господ. Казвате: „Реално е това, което виждаш.“ Ако загася светлината, какво ще виждате? Според вас всяко нещо, което виждате, е реално, което не виждате, не е реално. Лъжете се. Когато светлината присъствува в ума, нещата са реални, когато светлината отсъствува от ума, те са нереални, няма ги вътре. Отвън съществуват, но вътре в нас не съществуват. Когато имаме любов, Бог съществува отвън и отвътре в нас. Когато нямаме любов, Бог е отвън. Отвътре не е. Казва някой: „Няма Господ“, понеже в него не е. Като каже някой, че няма Господ, аз разбирам, че светлина няма, топлина няма и сила няма. Казва: няма го Господа вътре. Как ще докажете логически? Но ще ме извините. По вашата логика няма какво да ми доказвате. Ако някой иска да ми доказва дали има Господ, ще му кажа така: „Ела на обяд, да те угостя, ще видиш моята логика.“ Аз ще му кажа само една дума: „Ела да видиш моята градина.“ Той ще каже: „Много хубава градина, много добре си я подредил – логически ще ми докаже човекът, – много хубав ред, отличен порядък.“ Доказва човекът, че е така. Аз се уча от него. Аз не мислех, че е много умен човек, но този човек ме насърчи. Казва, че тия дървета съм насадил тъй както трябва. Та казвам: Ще поканите Господа на угощение вътре във вашата градина и Той да се произнесе за онова, което сте направили. Вие ще се научите на нашата логика. Според мене, когато Господ дойде в една градина и започва да я разглежда, казва: „Това е хубаво, онова е хубаво.“ Казва: „Всичко е добро. Това е последица от един живот.“ Ако Господ дойде в мене и си поклати главата, нещата не са турени на място. Аз ще се заема друга градина да правя. Казвам: Сега вие сте поканени за градинари. Някои ботаника още не са учили, искат да станат психолози, да станат възпитатели на децата.

Що е истинно,
НБ - София, 25.2.1940г.