В едно дете нищо не можеш да внесеш. Нищо ново не можеш да внесеш – каквото е детето, туй ще стане от него.

Най-мъчното изкуство е да възпитаваш децата. Казвате: „Трябва да се възпитат децата, трябва да се образоват децата.“ В едно дете нищо не можеш да внесеш. Нищо ново не можеш да внесеш – каквото е детето, туй ще стане от него. Един вълк, колкото и да го възпитаваш, той е вълк. Лъвът, колкото и да го възпитаваш, той е лъв. Змията може да я възпиташ. Има змии възпитани. Змиите може да играят ролята на една котка. Като ходи из къщи да лови мишките. Влезе в дупката, намери мишката, извади я много по-хубаво от котката. Дето има змии, няма мишки. Котката не може да влезе в дупката на мишката. Хубаво е човек да има по една змия. Вашата логика не допуща това, но моят реализъм го допуща. Една змия влезе в дупката, извади мишката. Ти ще започнеш да я изучаваш каква е. Ще видиш, че муцуната ѝ е тънка, значи много е умна. Че обича да гризе, то се дължи, понеже зъбите ѝ растат, да не би да порастат, да ѝ затворят устата, че да не може да яде. Тя гризе, да смалява зъбите. Тогава ще намерите ония баща и майка и ще им кажете да направят на дъщеря си или на сина си по-къси зъби. Едновремешната мода е била да имат дълги зъби и дълги езици. Сега има дълги езици. Конският език е доста дълъг. Едно време езикът е бил дълъг. И сега иде на ум на човека да проточи езика си като по-рано. Но като проточиш езика си, бой има.

Що е истинно,
НБ - София, 25.2.1940г.