Като пишете буквата „М“, ще гледате и двете връхчета да бъдат еднакво дълги.

Като учи някакъв език, човек трябва да се научи да пише правилно буквите. За пример, като пишете буквата „М“, ще гледате и двете връхчета да бъдат еднакво дълги. Някои пишат първото връхче по-голямо от второто. Според графолозите това са хора, които мислят повече за себе си. Онези пък, които пишат второто връхче по-голямо от първото, са хора, които мислят повече за другите, по-малко за себе си. Ако онзи, който мисли повече за себе си, има слуга, ще изисква от него много работа, но като дойде до плащането, ще гледа да намали заплатата му. Ето защо, когато някой слуга се хваща на работа, трябва да види как пише господарят буквата „М“. Ако напише първото връхче по-високо, да не става слуга на такъв господар. И господарят има право да провери как слугата пише буквата „М“, за да знае да го вземе ли за слуга или не. Ако и слугата, и господарят пишат буквата „М“ правилно, с два еднакво високи върха, те са един за друг. Обаче има и друго нещо. Връхчетата на буквата могат да бъдат еднакви, но силно заострени. Това показва, че този човек е сприхав. Ако връхчетата са заоблени, този човек е мек, кротък, отстъпчив.

Прави възгледи,
СБ - София, 3.9.1941г.