Ако даваш правилно, природата ти дава кредит; ако не даваш правилно, тя спира кредита ти. Същият закон се отнася и към вземането. Ако взимаш правилно, природата ти отпуска кредит; ако не взимаш правилно, тя спира кредита ти.

Срещат се двама души: единият е добър цигулар, а другият не знае да свири. Това различие не трябва да ги отдалечава. – Защо? – Защото единият ще свири, а другият ще слуша и ще преценява. Вторият ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е от възможността да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но те трябва да ги развиват. Единият дава, другият взима. Не могат двама души едновременно да дават или да взимат. Важно е човек да знае как да дава и как да взима. Разумният знае кога и как да дава и да взима. Даването е закон, чрез който човек изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно и с Любов, той се ползва от Божието благословение. С други думи казано: ако даваш правилно, природата ти дава кредит; ако не даваш правилно, тя спира кредита ти. Същият закон се отнася и към вземането. Ако взимаш правилно, природата ти отпуска кредит; ако не взимаш правилно, тя спира кредита ти. Представете си, че ви дават една семка. Вие взимате семката и я хвърляте настрана. В случая вие не сте взели правилно семката. – Защо не сте я взели правилно? – Защото не сте разумен. Разумният знае как да постъпи със семката. Той отива на нивата си, посажда семката, полива я и я оставя на грижите на природата. След време от тази семка ще израсте голямо дърво, което ще дава изобилно плодове. Когато диша, човек пак взима. Ще каже някой, че не иска да диша студен въздух. Един момент може да се откаже да диша, но втория момент ще се принуди да поема и студен въздух. Отказването от известно благо е пак неправилно взимане. Природата наказва всеки, който не знае да взима. – Защо? – Защото с неправилното взимане човек нарушава законите на природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човек взима известни блага от природата, в замяна на което тя гради в него. Чрез разумното взимане човек доставя материали на природата, да гради. Промените, които стават в природата, са резултат на това, което тя създава. Като знае това, човек трябва да бъде готов, да се справя с всички промени в живота и в природата. Затова е казано: „Примирявайте се с Господа“. И тъй, да се примири човек, това значи да приема всичко с Любов и да дава всичко с Любов. Каквото учи той, трябва да го изучава с Любов. Вън от Любовта нещата губят своя смисъл.

Прави възгледи,
СБ - София, 3.9.1941г.