Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място.

Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама е за тялото, минорната гама е за сърцето, а хроматическата гама е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. В съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.

Слушайте съвета,
ООК - София, 19.2.1941г.