Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път.

Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга?” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.

Слушайте съвета,
ООК - София, 19.2.1941г.