Често идат при мене да ме питат, от Бога ли съм изпратен, или не. От Бога съм изпратен. Не само аз, но всички хора сме изпратени от Бога. В това няма съмнение. Важно е, обаче, дали вършим Божията воля. България, например, изпраща свой посланик в някоя държава, да я представя. Че е посланик, никой не се съмнява, но важно е, дали той върши необходимото, за да бъде в услуга на своята държава. Някой минава за добър човек, но важно е, дали, като учител, е добър. Способният учител се издига пред своите ученици. Хората нямат още ясна представа за Бога и за отношенията си към Него, затова мислят, че могат да живеят, както разбират. Не е така. Ако растението, рибата, птицата, млекопитаещото живеят, както разбират, имат право на това. Но на човека не е позволено да живее, както разбира. Ако дядо ти е бил пияница, и ти вървиш по неговия път, не може да се оправдаваш, че така разбираш живота. Преди всичко, това не е твое разбиране. Право разбиране има само свободният човек. Свободен е онзи, на когото умът, сърцето, душата и духът са свободни. Свободата на човека се определя от прилагане на любовта, мъдростта и истината. Тъй щото, ако си българин, ти трябва да бъдеш свободен, да прилагаш великите Божии закони и добродетели. България има нужда от добри, умни и справедливи майки и бащи, учители и свещеници, чиновници, управници. Отде ще дойдат тези българи? От чужбина ли? Пак от България, но те трябва да се приготвят. Българският народ трябва да започне съзнателна работа, да приготви истински музиканти, писатели, учени, художници, поети. Българите трябва да бъдат носители на Божията Любов.