Някой отива при гадател, да му каже, кога ще се ожени, ще бъде ли щастлив и т.н. Това е човешка работа. Кажи на човека, какво му недостига, да знае, как и върху какво да работи.

Преди години пътувах с параход, връщах се в България. До мене седеше едно младо момиче, добре облечено, а до него – един апаш, който дебнеше да го обере. Тъкмо се приготви да бръкне в джоба, аз го погледна и му се заканя. Той видя, че го разбирам, и се отказа от намерението си. Аз се загледах някъде. В това време апашът си помисли, че съм го забравил, и пак се приготви да бръкне в джоба на момичето, но аз го погледнах в очите и му се заканих. Той си даде вид, че няма лошо намерение. Като видя, че аз постоянно го следя, той си помисли, че съм по-голям майстор от него, и се отказа от мисълта си да обере младото момиче. Пак го погледнах и мислено му казах: Ако си тръгнал да обираш хората, иди поне при някой голям богаташ. Като го обереш, ще има и за тебе, и за него. Какво ще вземеш от това момиче? То едва има за себе си. Следователно, ако си апаш, трябва да знаеш, къде да отидеш и кого да обереш. Ако си пророк или гадател, кажи на човека, какво му липсва. Някой отива при гадател, да му каже, кога ще се ожени, ще бъде ли щастлив и т.н. Това е човешка работа. Кажи на човека, какво му недостига, да знае, как и върху какво да работи. Ако съм гадател, ето какво ще кажа на съвременните хора: Сърцата ви са студени, а умовете ви са в тъмнина. – Защо? – Защото сърцата ви са затворени за Божията Любов, а умовете ви за Божията Мъдрост и светлина. Каква любов е тази, която днес топли, а утре смразява човека? Дойде един млад момък в дома ви, приемате го добре, но той отвлича дъщеря ви. Тя напуща дома си и бяга с младия момък, който ѝ говори за любов. След една година тя напуща дома на своя възлюбен и се връща пак при вас. Това не е любов.

Вечното благо,
СБ, РБ - София, 15.8.1943г.