Човек се нуждае от определено място и на оня свят, да има де да се приюти.

Има ли нещо страшно в смъртта? Страшното е, докато минеш митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш. Както сме дошли на земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на земята, е взето назаем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни ръце. Там ще те посрещнат братя и сестри, и всеки ще ти даде нещо от себе си. Докато се обърнеш на една и на друга страна, ще видиш, че къщата ти е готова. Един човек се отчаял от живота и пожелал да напусне земята. Една вечер сънувал, че отишъл на оня свят. Показали му различни хубави неща – къщи, градини, палати, които принадлежали на непознати хора. Най-после той видял една малка, недовършена колиба. – Чия е тая колиба? – Твоя. – Защо е недовършена? – Няма материал. Ти трябва да слезеш на земята, да си приготвиш материал за довършване на колибата. Като се събудил, спомнил си съня и разбрал, че не е още време да напусне земята. Той започнал да живее добре, да работи върху себе си, да си приготви повече материал за довършване на колибката. Значи, и на оня свят са нужни апартаменти. Христос казва: „Отивам да ви приготвя жилище.“ Човек се нуждае от определено място и на оня свят, да има де да се приюти.

Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни,
ООК - София, 17.11.1943г.