Човек е обсипан с блага, и не се замисля, отде идат те. Вместо да благодари, той се отегчава от живота и казва: Остарях вече. Време е да замина за другия свят.

Един наш познат, варненец, разправяше една своя опитност, която го убедила, че Бог се проявява и чрез най-малките същества. Един ден той се почувствал крайно самотен и си казал, че и Бог го изоставил. Обезсърчен и отчаян, той отишъл край морето, близо до двореца Евксиноград. Наблизо някъде имало една пещера. Той влязъл вътре, сгушил се и започнал да размишлява. Това било през месец февруари – вън било малко студено. В това време една мушица излязла от пещерата и кацнала на носа му. Той изпитал голяма радост, разбрал, че има поне едно същество, което го обича. След това мушицата хвръкнала и повече не се върнала. Несъзнателно тя изиграла една роля. Ще кажете: Мушица е това. Как може тя да смени състоянието му? Мушица е, малко същество, но тя е послужила за проводник на Божията Любов. Един слънчев лъч те озари, и ти ставаш радостен. Пиеш вода, радваш се. Много примери мога да ви дам за проява на Божията Любов, но не искам да употребявам Божието име напразно. Човек е обсипан с блага, и не се замисля, отде идат те. Вместо да благодари, той се отегчава от живота и казва: Остарях вече. Време е да замина за другия свят.

Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни,
ООК - София, 17.11.1943г.